ДА СИ ПРАВИМ равносметка РЕДОВНО!?
Със сигурност това е ПОЛЕЗНО.
Не е важно на каква възраст сме и къде се намираме.
РАВНОСМЕТКАТА е необходима, за да се РАЗВИВАМЕ.
Отнема ВРЕМЕ и УСИЛИЯ, нужна е ВОЛЯ, САМОНАБЛЮДЕНИЕ и ДИСЦИПЛИНА.
Житейският път е БЕЗЦЕНЕН.
Живял един човек, който искал да постигне всички тайни на Божия Дух. Чул за един манастир, в който царяло братолюбие, а настоятелят му бил наистина свят и мъдър човек. Пристигнал човекът в този манастир. Братята го посрещнали топло, нахранили го и разговаряли - кой е и защо е дошъл.
- Дойдох да позная тайните на Духа.
-С коя истина ще започнете учението си?
- Нахрани ли се? - попитал го настоятелят.
- Да - отговорил човекът.
- Е, тогава започни с най-простата - след като си се нахранил - измий си купичката.
Много са добронамерените хора, мечтаещи да направят големи и добри дела за света, но малко от тях имат нужната дисциплина, която да им позволи да ги извършат на дело. Защото най-трудният участък от Пътя е превръщането на идеята в реалност. Идеи и мечти имат всички, но единици успяват да ги доведат до края, да ги видят осъществени. Притчите учат, че за да се случи това са необходими:
РЕД, ДИСЦИПЛИНА и САМОНАБЛЮДЕНИЕ!
Ред в гардероба и в дома, за да има ред в главата и сърцето.
Дисциплина, за да можем поддържаме реда всеки ден .
Самонаблюдение, за да виждаме къде в нас се спотайва тъмнината, която ни приспива и пречи да проявим предишните две.
„И най-дългият път започва с първата крачка” е казал мъдрецът. Да започнем от най-простите неща. След като сме ползвали нещо – да го върнем в получения му вид, да го сложим на мястото му, където може да бъде използвано отново от нас и всеки след нас.
След като сме се нахранили да измием купичката си…